"След тишината, това, което се доближава най-много до изразяване на неизразимото, е музиката."

Олдъс Хъксли



~
Let the Sea Take You There | A Leonard Cohen-Style Hymn on Letting Go

На Т.Б.

…А валеше, валеше…
Безумно и дълго.
Разтопи се
на златното лято вълшебството.

Беше първата есен,
в която си тръгваш
пораснал и сам…

Беше краят на детството.

В този живот
се препъваме
като слепи овце,
предусетили края на пътя…

В този живот
се огъваме
като тънки тръстики,
дочули на бурята тътена…

В този живот
се отронваме
като капчици дъжд
и потъваме тихо в земята…

Този живот
се живее
само веднъж.
И веднъж се умира,
приятелю…

Очакваш ли прозрачната целувка на дъжда?…

Тя идва върху теб като магия,
измива сивотата от лицето на деня
и цветно ти го връща – и не крие,
че влюбена е в теб – с душата на жена –
и устните й тръпнат доверчиво…

Но кратко е омайното вълшебство на дъжда –
и не боли, когато си отива…

музика, стихове, дълъг есенен дъжд...
Откровение.

Да, така е. Цял ден...

пп. На моста между 3-то и 5то Измерение е така, Катан. Трудно се разделяш със спомените, а те навяват предимно тъга (поне при мен е така); не осъзнаваш, че Безметежността – това е ключовото състояние в 5-то Измерение; а и да осъзнаваш, не винаги преодоляваш...Та така...:)

Благодаря ти!

Поетът-певец Ленард Коен с една от най-великите любовни истории - тази за Мариане. Ако не си я чела, виж я - качвам я в заяглавието.
Разказа е на Иво Иванов и се казва "Онова писмо, без което никак не можем."

"Спомените те стоплят отвътре и в същото време те разбиват на парчета" - Харуки Мураками

пп. Тази история-приказка съм я чела. И определено не ме изпълва с умиление или възторг...Иначе звуча дълго в съзнанието ми след прочита й. И странно...мислех си - какво ли е изпитвало детенцето..
А песните на Леонардо Коен са обич и тъга, тъга, тъга...