"Имало е и по-страшни времена, но никога по-подли."
Николай Хайтов

пп. Не знам дали той го е написал, но ако е той, със сигурност го е написал преди смъртта си (2002), само защото не доживя до днес.


НА ПЪТЯ

Вчера ги нямаше, а днеска са тук –
две змии, премазани на асфалта.
Страх ме е от змии и техният съскащ звук
и сега за гърлото ме е хванал.

Пълзящите същества ме плашат, а ето ги, че лежат
и от кожите им е останала само пихтия –
две змии отровни насред самия път
и край тях аз трябва да мина.

Трябва да мина покрай тях и да ме простят
всички пълзящи земни създания,
но ме е страх от змиите и от самата смърт –
страх ме е и си признавам.

Страх ме е от ухапването на нисък човек,
страх ме е от невидимите му отровни зъби…
Две премазани змии в летния пек
и път, който край село се губи.

Простете ми, пилета, гълъби и сърни,
простете ми, риби и облаци, и соколи,
но пътят е път и трябва да се върви
покрай змиите, после – само нагоре.

Николай Милчев




BAGUALZ – Rise From Ashes | Deep House Meets Tango & Accordion

''С времето се научаваш да подреждаш хората според делата им, а не според думите им.
Излишните оставяш в миналото. Неблагодарните спираш да оправдаваш.
Измамниците държиш далеч от себе си.
А останалите сами избират мястото си в живота ти с отношението, уважението и постъпките си.
Защото всеки получава мястото, което сам си е заслужил.''