Блогът на noname :: Trap&Blues

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

16.05 08:28 - Trap&Blues - SILENCE CODE

Автор: no1name Категория: Музика

Прочетен: 562 Коментари: 0 Гласове:

В трамвая една жена
говори високо по телефона
за новата си диета, за токсичните хора,
за това как се е научила
да избира себе си.
До нея стар човек държи торба с коприва
и внимателно пази да не опре никого,
сякаш се извинява,
че още е жив.
Навън е май, онзи български май,
в който люлякът мирише
като спомен за красива бедност
и абитуриентите пушат електронни цигари
пред заложни къщи.
Едно момче снима кафето си,
докато майка му, във вайбър,
му праща снимка на рецепта
и пита дали е ял нещо топло.
Той не отговаря.
В парка мъж с куче крещи
на жена с количка,
че му пречи на алеята.
После качва снимка на залеза
с текст „Хора, бъдете по-добри“.
Пред пекарната
две ученички се снимат
с една баничка,
защото едната няма пари.
В интернет
изглежда сякаш светът им е мед и масло,
поръсени с пудра захар.
Едни политици
раздават супа на бездомни
и операторът казва:
„Чакайте малко така,
да снимам как се вдига парата“.
В кварталния магазин
опашката е бавна,
нервите бързи.
Някой въздиша тежко,
защото баба брои стотинки.
Някой друг
си слага слушалките,
за да не чува.
По телевизията
политик говори за народа
със същия глас,
с който човек би поръчал
нова кухня.
Вечерта, в асансьора,
съседът пак не поздравява,
но носи саксия
внимателно,
като бебе.
И ти не знаеш вече
кое е по-страшно,
че хората станаха острови
или че още помнят
как се полива цвете.
Защото нарцисизмът тук
не е златен часовник
или лъскава кола.
Той е дребен, пролетен, панелен.
Той е да гледаш само себе си,
докато някой до теб
бавно изчезва,
като сняг през април.
И най-ужасното е, че понякога,
точно когато осъдиш света за това,
се хващаш,
че и ти
ускоряваш крачка
пред човека, който проси.
Че и ти
проверяваш дали си излязъл добре
на снимката
от протеста за човечност.
Че и ти
понякога обичаш хората
само ако те карат
да се чувстваш добър.
И виждаш как чистачката
в метрото
изправя паднало стръкче момина сълза,
оставено до кошчето,
толкова внимателно,
сякаш намества врата
на цяла държава.

Стефан Иванов

Trap&Blues - SILENCE CODE