""Трудно ми е да разбера откъде идва голямото самочувствие у младите хора в днешно време.
Има една много силна английска поговорка, която казва, че някой „е легенда в собствената си глава“.
Ние – хората от старото поколение – сме далеч по-критични към себе си и способностите си.
Дори нещо да ни е познато до болка, пак го разглеждаме и изследваме като непозната материя.
Младоците, окрилени от незнанието си, са сигурни в себе си и във възможностите,
като че ли увереността им се ражда не от постигнатото, а от това, което още не са разбрали.
Колкото по-малко си се сблъсквал с реалността, толкова по-лесно е да си гений в собствената си глава.
Опитът учи на съмнение или най-малко на по-голямо внимание към непознатото,
а незнанието – на самочувствие.
И затова днес легендите се множат бързо, без да им се налага да доказват нищо,
освен колко високо е мнението им за себе си.
Това, пренесено в духовната реализация, означава само едно – попадане в клопките на лесната измама и манипулации.""

НЕД ДИМОВ ⭘ neddimov.com
Дзен

''Една от най-трудните истини, с които трябва да се справим, е да осъзнаем, че повечето затвори нямат решетки. Имат комфорт. Разсейване. Страх. Модели на поведение. Повторение. Те учат хората какво да мислят, преди изобщо да се научат как да мислят сами.
Човек може да живее целия си живот в системи, които изтощават духа му, и нито веднъж да не го поставят под въпрос... защото всички около него го наричат ​​нормално.
Събуди се. Работи. Консумирай. Подчинявай се. Повтаряй.
И в момента, в който някой излезе извън този модел и започне да задава по-дълбоки въпроси за живота, целта, истината, здравето, съзнанието или свободата... той често бива подиграван, отхвърлян или етикетиран като опасен, просто защото отказва да луна-ходи през съществуването.
Научих, че пробуждането не е в това да станеш по-добър от всеки друг. Става въпрос за това да осъзнаеш достатъчно, за да разпознаеш къде твоят ум, енергия и душа са били несъзнателно предадени.
Истинският затвор е страхът. Страхът да останеш сам. Страхът да бъдеш съден. Страхът да изгубиш одобрение. Страхът да се откажеш от система, която те е учила, че твоята стойност зависи от това да се впишеш в нея.
Но щом видиш клетката... наистина я видиш... нещо се променя вътре в теб. Спираш да живееш на автопилот. Спираш да се предаваш само за да принадлежиш някъде. Започваш да си възвръщаш собствения ум, собствения си дух и собствената си връзка със Създателя.
Тогава стените започват да изчезват.''