Ще ти мина, обещавам.
Ще спра да те боля.
Като спомен за оздравяла рана
ще стихне лудостта да ме нямаш.
Ще ти остане само
тръпчивото усещане за нещо като чудо,
което е обръщало посоките на времето
и те е будило,
и те е карало навярно да ме искаш,
и да вярваш, че още има мигове,
които струват вечност...
И много бели нощи - още, още...
Ще ме забравяш гневно.
И ще ме мразиш с нежност.
И даже имаш право да отричаш,
че (може би) си ме обичал.
И винаги ще си добре.
И после всичко ще премине.
И твоята река ще си тече нататък
с установената нормалност
на нещата...
И някой ден ще се събудиш,
неочаквано дочакал оздравяване.
И ще си същият, и ще си тук.
Като спомен за сън,
от тебе сънуван,
но красиво разказан от друг...

Петя Шалева




~~~

Modа ~ Per una notte insieme