Блогът на noname :: Вие бонова книжка имахте ли? :)

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.06 22:15 - Вие бонова книжка имахте ли? :)

Автор: no1name Категория: Други

Прочетен: 301 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 03.06 22:29

Вие бонова книжка имахте ли?
/написано набързо по действителен случай, както казват някои :)/

Не помня точно коя година беше, а и аз бях вече напуснала оттам, където се разви тази история. След 1997-а трябва да е било.

Не ми се иска да изпадам в подробности и само ще кажа, че предприятието, в което работех, се приватизираше. Някои може би помнят РеМеДе-тата по Костово и Христо_Бисерово време. Та чак тогава, де, се впуснах по принуда в частната сфера и доста нещица започнаха да ми се изясняват, наблюдавайки средите, в които се наложи да попадам.

Междувременно след напускането ми от държавното предприятие то набързо се обзаведе с нова директорка

калинка_с_протекция_от_много_високо_политическо_и_роднинско_ниво,

придобила образование като моето, с 1 година стаж в някаква малка частна фирма. А аз пък, така се случи, че я познавах. Откъде, питате? Ами просто си отглеждахме децата заедно, защото живеехме на една улица. Бяхме в прекрасни отношения между млади майки.

И един ден, няколко месеца след като беше встъпила в длъжността "директор", получих от нея предложение да си купя, ако желая, бонове от приватизацията на предприятието на стойност 50 лева. Не ми беше ясно какво значеше точно изразът й "Децата ни един ден ще си въртят ключовете на малкия пръст" (???), но реших, че няма причина да й откажа, при положение, че имах до онзи момент доста години стаж в това предприятие. Какво щях да изгубя, даже и да не спечеля?
И се съгласих.

На следващия ден тя ме извика в дома си, извади една тетрадка с имена и изписани срещу тях суми от по 50 лева предимно, подаде ми я и каза:
- Напиши си името и срещу него 250.
Смутих се.
- Но аз нося само 50. А и нямам повече...
- Няма значение. Пиши 250 и се подпиши.

Оттам нататък всичко ми стана в мъгла. Не попитах нищо, бузите ми пламнаха, ушите ми бучаха. Единственото, което осъзнавах, беше, че съм не където трябва...
Прибрах се...и след половин час й позвъних по телефона и казах, че се отказвам.
Тя:
- Трябва да попитам.

Не попитах кого и защо. Страхувах се.

Минаха много дни. Тя не се появяваше, не ми позвъни. Нищо. Далаверата й/им вече набираше скорост в пресата.

Ноо..Мен като ме хванат бесовете, става страшно. И тя дойде точно след половин час. Подаде ми празен лист, на който трябваше да се подпиша. За какво? Че продавам боновете си. На кого? Не попитах.

Далаверите й имаха мноо...ого дълго продължение. За това някой друг път може би.
После всичко заглъхна.

Та, какво казвам: Чистенето трябва да започне от онова време...От корена на плевелите!

Но май е вече твърде късно...Тя и наследникът й все още въртят ключовете на малкия си пръст...

пп. Тез госпоДжи от видеото много бодри, бе..........