В празнотата на главите:

                          



* Стопкадрите могат да се ползват и в кинематографията за хорър филм :D 



























ПП. За последния стопкадър съм им приготвила по 1 торба цимент до четвъртия етаж, щот" ще правя ремонт :))))))))))))))))))))

„Bangaranga“ не е българска песен в какъвто и да е смислен културен план. Тя е корпоративен Europop продукт, сглобен от Dimitris Kontopoulos и компания. Лесно запомнящ се глупав припев, чалга-ритъм, сексуализирана визия и никакво съдържание.
Дара е чаровно 20+ годишно момиче.
Това е същността на днешната поп-култура, в която няма нищо автентично, което да казва нещо съществено за времето, за България, за младостта или за каквото и да било.
Само визуално-емоционален фаст фууд - блясък, цици, задник, усмивка, „енергия“ и кух припев, който се върти в главата ти като евтин TikTok тренд.
Всяка секунда от този спектакъл е калибрирана специално за вниманието на ТикТок поколението, което консумира съдържание на кратки, агресивни импулси.
В тази индустрия формата винаги трябва да крещи хистерично, за да заглуши абсолютното нищо, което е под нея. Целият този телевизионен спектакъл преминава през съзнанието без да остави следа, да предизвика мисъл или да адресира какъвто и да е истински социален или човешки проблем.
Зад цялата „евровизия“ стои една пошла имитация на култура, облечена в неон и автотюн (дигитален коректор на фалша, който може да направи и най-бездарният певец да звучи професионално… но прави гласа му изкуствен, защото му отнема естествената емоция и човечност).
Но да се изписват философски трактати за сатанизма или да се лее възмущение срещу упадъка на културата заради един музикален фастфууд, е форма на тежка провинциална комплексарщина.
Не може да очакваш кулинарен шедьовър от пластмасов вендинг автомат в метрото.

Между другото "Евровизия" е прахоснически еквивалент на "Джирото". Плащат не някакви продуценти или звукозаписни компании, които после могат да продават песните, а... държавите. В същото време, независимо кой спечели, собствената му икономика няма никаква полза. Никой чужденец няма да си купи нищо българско, ако Дара спечели. Всъщност дори самата Дара няма да стане световна звезда и да започне масови продажби на песните и в Америка или Европа. Никой от "Евровизия" не станал комерсиална звезда, която да избие парите. Има отделни редки изключения, но това е защото биха станали "звезди" и иначе, а не заради конкурса.
Никаква полза няма. Елица и Стунджи не донесоха нищо на България. Не продадоха никакви дискове в чужбина.
Никой не си купи нищо като Крисия завърши втора на детската "Евровизия".
Всичко това е поддържане на един изкуствен "културен имидж", който може и трябва да се финансира единствено с частен капитал.
Но се финансира основна с държавен капитал - странно защо.
А бизнес модел съвсем няма - всеки народ гледа само собственият си участник и не се интересува от другите. Точно като при спорта. Така народът става обект на рекламен интерес, т.е. за това трябва да платят спонсорите. А не държавата да плаща за това собственият и народ да бъде обект на чужди реклами.
Дори Дара да спечели, това няма да изплати дори разходите за тази година. Вие интересувате ли се кой е спечелил в предните 5 години? Като не е българин.
Но не говорим за разходи за 1 година. България (а и другите страни) участва от десетилетия. Досега не е спечелила. Ако един път на 15 години спечели, то инвестициите за останалите 14 си остават (без победа). Т.е. победата струва не годишните разходи, а всички разходи от предни години, без победа.
Т.е. всичко това е една голяма "културна мафия", подобна на "спортната мафия", която организира "Джирото" (за наша сметка).
Народът трябва да е по-внимателен към действията на управниците си, пилеещи неговите пари. Защото като платим "Джиро", "Евровизия", шампионат по щанги или още някой "Букър" и ще стигнем до отмяна на инексацията на пенсиите. Всяко едно изглежда малко, но не смейте да погледнете бройката на всички тези "малки" разходи...

СЕГА ЩЕ ВИ СПОДЕЛЯ И МОЕТО МНЕНИЕ ЗА ПЕСЕНТА НА ДАРА и #Eurovisia. ПОСЛЕ МЕ РАЗКЪСВАЙТЕ🤣
„Бангаранга“.
Рядко си позволявам толкова остър коментар, но този път съм искрено потресена. Наблюдавам как посредствеността започва да се представя като „модерност“, а шумът — като култура. Тази песен не носи нито дълбочина, нито послание, нито естетика. Тя е отражение на една тревожна тенденция, която постепенно приучава младите хора да възприемат хаоса като идентичност.
Самата дума „Bangarang“ се свързва с: „яко“, „лудница“, „мазало“, „разцепване“, „безконтролен купон“.
И точно това е проблемът — когато безсмисленият екстаз започне да се рекламира като ценност. Подобни песни буквално облъчват и „изяждат“ мозъците на подрастващите с повтарящи се внушения, шум и първична енергия без съдържание. Не след дълго ще слушаме как младежите повтарят „бангаранга“ по три пъти на ден всеки път, когато нещо не им харесва или когато искат да изглеждат „готини“. Ето това ли е примерът, който даваме?
Днес аплодираме подобни „трендове“, утре се чудим защо агресията, зависимостите, липсата на концентрация и духовната празнота са се превърнали в норма. Културата не е просто шумен ритъм и ексцентрична визия. Тя е послание. Тя възпитава. Тя оформя вкус, мислене и отношение към живота.
А що се отнася до визията на — облеклото ѝ изглежда като странна интерпретация на етно одежда, сякаш вдъхновена от културно наследство под закрилата Юнеско , но превърната в пълна пародия и естетическа излагация. Вместо стил и символика — получаваме театър на шока, направен единствено за внимание и моментен ефект.
Вместо музика, която да докосва разума, чувствителността и вътрешния свят на младите хора, получаваме спектакъл на първичността — шумен, хаотичен и лишен от стойност. А най-тъжното е, че всичко това се продава като „смелост“, „артистичност“ и „съвременно изкуство“.
И после се питаме защо светът изглежда объркан.
Не, светът не „откачи“ изведнъж. Той постепенно започна да ръкопляска на собственото си културно падение.
Бангаранга.

ДАРИНА ЙОТОВА "Притури се планината"
2015г.

Ееех, момиче...............

2026 България, "Bangaranga"
2025 Кипър, "Shh"
2024 Кипър, "Liar"
2021 Гърция, "Last Dance"
2021 Молдова, "Sugar"
2019 Русия, "Scream"
2018 Азербайджан, "X My Heart"
2017 Гърция, "This Is Love"
2016 Русия, "You Are the Only One"
2014 Русия, "Shine"
2013 Азербайджан, "Hold Me"
2009 Гърция, "This Is Our Night"
2008 Украйна, "Shady Lady"
2007 Беларус, "Work Your Magic"
Димитрис Контопулос (Dimitris Kontopoulos) е автор на песните от горния списък. Негов съдружник е Филип Киркоров, но поради политическата ситуация, в момента той не участва в Евровизия (поне така казват, макар че той е български гражданин и би могъл, стига да иска).
До преди няколко години си мислих, че държавите създават някаква песен и я показват на останалите. Има и такива случаи (например "Вода" на Елица Тодорова и Стоян Янкулов), но това са изключения.
Действителността не е точно такава. Има няколко фирми, които създават голяма част от песните. Понякога фирмите предварително правят песни и търсят коя държава ще им ги представи, друг път националните телевизии търсят съдействие от фирмите. Често е смесено - след успех с една фирма, телевизията продължава сътрудничеството си с нея. Понякога фирмите правят "изложение" и канят телевизиите да си изберат песен, друг път е обратното - телевизиите правят кастинг.
И това, всъщност, няма нищо общо с избора на изпълнител. Първо се избира фирмата, после няколко песни, после, след като се избере изпълнител, му се донатамънява песента.
Една от тези фирми е почти българска:
2020 България, "Tears Getting Sober"
2020 Германия, "Violent Thing"
2020 Малта, "All of My Love"
2019 Азербайджан, "Truth"
2019 Малта, "Chameleon"
2018 България, "Bones"
2018 Австрия, "Nobody but You"
2017 България, "Beautiful Mess"
2017 Сърбия, "In Too Deep"
2017 Северна Македония, "Dance Alone"
2016 България, "If Love Was a Crime"
Автор на тези песни е студиото на Борислав Миланов, който, обаче, работи във Виена (Symphonix International).
Абсолютен рекордьор като доставчик на песни за конкурса е Ralph Siegel, който има сигурно 25 участия с Германия, Швейцария, Люксембург и др.
Други "едри земевладелци" са например Thomas G:Son (Швеция, но още Дания, Испания, Грузия, Кипър, Малта), американецът Charlie Mason (Кончита Вюрст, но освен това Италия, Сърбия, Словения, Хърватия и Майли Сайръс), шведът Gabriel Alares (Русия, Норвегия, Молдова)
Беше ми по-интересно, когато смятах, че Дядо Мраз носи подаръци.

Дарина Йотова - Dernière Danse‬ - X Factor Live (08.12.2015)

Дара като Елица и Стунджи - „Вода” | Като две капки вода